Spodeli

един форум ... за приятелството


You are not connected. Please login or register

Общочовешките чувства и проблеми в 6-та песен на "Илиада" (2-ра част)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Шеста песен
Човешкото щастие и дългът на героя


“Илиада”на Омир е най- високохудожеств ената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.
Идеалът за човешко щастие в представите на древните хора е обвързан с героичното, но и с обичта и привързаността между съпрузите, с разбирателствот о и хармонията в семейните отношения, с мисълта за съдбата на семейството като част от бъдещето на целия народ.
В Шеста песен на “Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с “мирни дългополи троянки”. В условията на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин се отнасят двамата към проблема за смъртта и човешката съдба.
Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя е смел воин, спечелил е много битки, но твърде малко са били миговете му на лично щастие, радостите на мирния живот са непознати за него. В мигове на примирие духът му сякаш отново е в боя, живее с радостите от победите на бойното поле. Изпълнението на патриотичния дълг доминира над личното в неговото съзнание. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се съпруг и баща. Изкушен от неустоимото желание да види най-близките си- жена и дете- преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят идеала за героичното поведение на мъжа-воин- защитник на бащина Троя. Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертвеност.
Мисълта за смъртта като личен факт не тревожи героя. Той я свързва с бъдещата участ на народа си. Без неговото присъствие битката губи смисъл. Троя ще бъде победена. Това измъчва Хектор, като предопределена трагична съдба на народа му, но още по-голяма е човешката му болка за неговите близки, за робската участ, която очаква Андромаха след неговата смърт и поражението на Троя.
За Хектор смъртта е част от героичната слава и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. “Срещата” с нея е всекидневие за героя. За това и винаги “пръв с троянци” влиза “в боя”. С тях дели патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам, чиито наследник е не само той но и синът му Астианакс. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, а Астианакс ще има героичен пример за подражание. Нещо повече ще се изпълни желанието на Хектор синът му да го надмине по сила и храброст и един ден да стане цар на Троя.
Затова и Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Но личната болка към скръбта на близките остава. Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание.
В Шеста песен на “Илиада” Омир показва силната съпружеска привърженост на Хектор и Андромаха и готовността на воина да жертва семейното щастие заради дълга към народа си.

Вижте профила на потребителя

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите